New Year, New Me 2020
Updated: Jan 5, 2020
Happy New Year 2020!!!
I am sitting here in my newly rented apartment, something is different...
Седя си тук, в симпатичния си новонает апартамент, нещо е различно...
Well, everything is different! You see my apartment is great, yes, some things are quite odd, my wifi-connection is shitty, should I say non-existent, and I think my toilet is clogged, oh and the electricity was cut off a few minutes ago (might have had a small heart attack, I admit...) but it is a nice and warm apartment. Quite minimalistic and the layout and scheme I've kind of been dreaming of occupying for years! But, there is a big but! It’s warm not because I have the heating on, but quite the opposite because I don’t have the aircon on. You’ll probably ask where is she?
Hmm... drum roll, please... I might just be at the other end of the world, some 10 000 km away from home and all my friends and family. I like adventures and bizarre challenges, so when I was offered to take on the biggest adventure in my life and probably have the biggest change and open not only a new chapter, but a whole new book, I simply said: bring it on! I can do it! I still feel like I can do it, but it sounded a lot easier in my head back then, in August, when I decided to give up my old and comfortable-ish life and move to... South-East Asia, more precisely Malaysia! Tadaaaaam!
Всичко е различно! Виждате ли, апартаментът е страхотен, да, някои неща са леко не в ред, като връзката ми с wifi, не само, че не е в ред ами тя чисто и просто не съществува. Мисля, че и тоалетната е запушена. О да, и токът прекъсна за няколко минути преди малко (признавам си, получих лек пристъп на паника), но пък си е уютен и топъл апартамент. Доста минималистичен, светъл и с добро оформление. Като цяло, отдавна си мечтаех за нещо подобно, да не кажа от години! Но, има едно голямо, но! Топло е, но не защото имам добро отопление и изолация, а точно обратното, защото не съм си пуснала климатика. Вероятно се питате какви са тези врели некипели? (някой употребява ли все още тази фраза, ако не, простете! Ако, да-хай-файв, много готина фраза си е даже!)
Барабани, моля... Просто се озовах на другия край на света. На около 10 000 км от дома семейството и приятелите си. Харесвам приключения и причудливи предизвикателства, така че, когато ми предложиха да поема на най-голямото приключение в живота си и вероятно най-голямата промяна от всички досега (отварям непорсто нова страница, ами напълно нова книга), аз казах: да! Мога да се справя! И все още съм обедена, че мога да се справя, въпреки, че решението изглеждаше много по-лесно за взимане в главата ми, тогава..., през Август, когато реших да се откажа от стария си и 'спокоен/удобен' живот и да се преместя в ... Югоизточна Азия, и по-точно Малайзия! Изненадааа!
What am I going to do here?!? Well, I am going to teach! I am going to have the chance of becoming the inspirational person I have always strived to be! And I am going to heal, my health is going to recover and I will learn and meet people and explore (as much as that is possible, as people here are quite dependent on their vehicles... and when you don’t have one, you are a little bit stuck...) Will see how it goes with that... definitely very exciting and very new.
But just today I allow myself to feel a little bit homesick and a little bit sad. I do miss my family terribly as it is the festive season ( it’s the most wonderful time of the year! As the song says) but sometimes you have to go through great sacrifices in order to achieve something bigger, am I right?! I can not wait to look back at this text and read it after a few years and see where I am at.
For now I am in Johor Bahru, a city, located in South Malaysia, just at the Northern border with Singapore. I arrived a week after my birthday after almost 24 hours of travelling and have been trying to figure myself out ever since. I stayed at a pleasant colonial style hotel (Puteri Pacific), right in the city centre and 4 min walk from my work place. The work place-Raffles University, position: Interior Design lecturer ( yes the border control was also surprised!) Abandoned my comfort zone just a week before Christmas- now that has to be a stereotype runaway! But when an opportunity like this knocks on your door, you’ve got to take it!
Какво ще правя тук?!? Е, щом питате, ще ви кажа... ще преподавам! Ще имам шанса да стана една вдъхновяваща личност, такава каквато винаги съм се стремяла да бъда! И ще се лекувам, здравето ми ще се възстанови, и ще уча, и ще се срещам с нови хора, и ще изследвам, и разглеждам (доколкото е възможно, тъй като хората тук са доста зависими от превозни си средства ... и когато нямате такова, ех ами малко сте го загазили...) Но нека сме позитивни... определено вълнуващо и много ново.
Но точно днес си позволявам да се чувствам малко носталгично и малко тъжно. Ужасно ми липсва семейството ми, тъй като все пак това е най-празничният период от годината (It's the most wonderful time of the year! Както се пееше в една песен). Но понякога трябват жертви, за да постигнете нещо по-голямо, права ли съм?! Нямам търпение да погледна назад и да препрочета този текст след няколко години и да видя колко се е променил животът ми.
Засега съм в Джохор Бару, град, разположен в Южна Малайзия, на северната граница със Сингапур. Пристигнах седмица след рождения си ден след почти 24 часа пътуване и оттогава се опитвам да разбера на кой свят съм. Посрещнаха ме на летището с табелка (едно мини Йейй!) Висях в около 4-часово задръстване на границата с Малайзия, минах през една от най-сюреалистичните митнически и паспортни проверки, след което бях настанена в приятен хотел в колониален стил (Puteri Pacific), точно в центъра на града и на 4 минути пеша от бъдещото си работно място. Работното място - Raffles University, позиция: преподавател по Интериорен Дизайн (да, граничният контрол също беше изненадан!) Напуснах зоната си на комфорт само седмица преди Коледа - е това ако не е бягство от стереотипите, буквално! Но предложат ли ви подобна възможност трябва да скочите и да я грабнете, нали? Вероятността да почука отново на вратата ви са минимални! Ще рискувате ли?
First two weeks were challenging, I am learning so much everyday, trying to cross the street while not being hit by a car or a motorbike or any vehicle coming my way for that matter (pedestrians here must and will be neglected at all cost).
My sense of direction has been completely discombobulated (might have left it in the Northern hemisphere or it could just be distracted by the millions shopping malls all around the city centre). People here barely use the streets for walking, they just jump from one mall to another, trying to avoid the heat and the pouring water from the skies (it is December after all and for those of you who skipped Geography class at school this means- monsoon season and loads and loads of heavy rains, followed by heat and humidity) Hey, curly hair! Nice to see you again, I guess I will have to embrace you, can we be friends..., please!
Първите две седмици бяха предизвикателство. Всеки ден научавам толкова много. Чувствам се хвърлена на нова планета, някоя далчна от тези в Междузвездни войни или Облачен Атлас... или пък ако сте гледали "Загубени в превода" със Скарлет Йохансън... ами усещането е за нещо подобно. Опитвам се да прекося улицата, кръстейки се и молейки се да не ме удари кола или мотоциклет или каквото и да било превозно средство, което идва в моята посока (пешеходците тук трябва и ще бъдат пренебрегвани на всяка цена).
Чувството ми за ориентир е напълно изчезнало (може би съм го забравила в Северното полукълбо или просто се губя непрекъснато прекосявайки от мол в мол-тук търговските центрове са на всяка втора крачка). Хората почти не използват улиците за разходки, те просто скачат от един мол в друг, опитвайки се да избегнат горещината, влагата и изливащата им се отгоре вода (в края на краищата е Декември и за тези от вас, които са се чупили от часа по География, това означава - сезон на мусоните или на по-прост език-обилни дъждове и силни ветрове, типични за Екваториалните ширини) Хей, къдрава коса! Приятно ми е да се видим отново... Моля те бъди добра и послушна, нека бъдем приятелки..., моля!
Next on the list-Food! Food is everywhere! (If you were talking to Alex from a few months back she might have been the most excited human being on the planet, but... another but, not since I decided to completely change my eating habits, now food is a challenge too!) Anyhow, everything looks and smells delicious!
And it is my number one enemy... (yes, bigger enemy than the speeding cars trying to run me over) bread, dairy and soy, so much soy and tofu and gluten and soy again! I can’t, but I really want to, but I can’t for my pancreas sake! Not gonna lie, I did give in to the temptation once or twice and this resulted in a very ugly bloating session, followed by a good 2 day cleanse. So food, unfortunately, is a no-no for now! But luckily I have my own kitchen now! Clean and tidy and I prepare my own healthy lunches! Yet, all I feel like eating at the moment is fresh bowls of unrecognisable and exotic fruits! That stinky one too-durian I think it’s called (it is apparently illegal to eat it in public spaces and public transport). Yes, it does smell a little bit, but it’s juicy and sweet! And Malaysians love it, they even have Cadbury chocolate with durian flavour! Oh, and the coconuts!!! Now I am in paradise! ( if you know me, you know I’ve been crazy about coconuts ever since forever! )
Следващото в списъка-Храната! Храната е навсякъде! (Ако си говорихте с Алекс отпреди няколко месеца, тя може би, би била най-развълнувания човек на планетата, но ... (още едно - но), но не и сега, тъй като реших да променя изцяло хранителните си навици. Сега храната е още едно предизвикателство!) Както и да е, всичко изглежда и мирише невероятно вкусно! А това е моят враг номер едно ... (да, по-голям враг от бясните коли и мотоциклети, хвърчащи във всички посоки) глутен, млечни продукти и соя, толкова много соя и тофу, глутен и соя отново! Не мога, но наистина ми се иска, но не мога и не бива!
Няма да лъжа, може да съм се поддала на изкушението, и това доведе до доста тъжна подута картинка, последвана от една отлична чистка на организма, продължила два дни. Така че храната, за съжаление, засега остава в графа НЕ! За щастие обаче си имам собствена кухня! Чиста и подредена и си приготвям собствени здравословни обяди! И все пак единственото, към което главно залитам в момента, са свежи купички с любопитни и екзотични плодове! И този миризливия плод-дуриан (било незаконно да се внася на обществени места и в градския транспорт). Да, понамирисва малко но е сочен и сладък! И малайзийците си го обичат, дори имат шоколад Cadbury с вкус на дуриан! О, и кокосовите орехи !!! Сега вече съм в рая! (ако ме познавате, знаете, че съм луда по кокосовите орехи!)
What else? I might be a little bit too pale and too shiver-ish when it comes to entering a public space, or in our case The Mall ( or my office...). Temperatures outside are about 30 degrees all year round but that wouldn’t stop me from getting myself a nice little jumper or a jacket, because for some odd reasons the Malay people like their interiors cool!
Temperatures inside drop to probably 12 degrees, or at least that’s how it feels to me, so leaving all my winter clothes and coats back at home might not have been such a bright idea( good that I kept that 'Oops' hat, I am sure my students would appreciate it).
Какво друго? Може би съм доста бяла и се набивам на очи. Също така твърде трепереща, когато става въпрос за влизане в обществено сгради и пространства, или в нашия случай-мол-а (или дори моя офис ...). Температурите навън са около 30 градуса през цялата година, но това няма да ме спре да се сдобия с хубав пуловер или яке, защото по някакви странни причини малайзийците харесват климатиците си!
Температурите в обществените сгради падат до 12 градуса, или поне аз така ги усещам. Оставянето на всичките си зимни дрехи и палта в България може би не е била най-умната ми идея (добре, че си оставих една шапка и един пуловер (със сигурност студентите ми, ще оценят гледката!).
Well, I do hope it has been nice for you to catch up with me. I realise I might have shocked a few of you and also have finally explained myself to all my friends and family that I kept into the dark for way too long. I apologise for not sharing much, and appreciate your patience! I really do, and know you are reading this and supporting me, for which I am ever so grateful! Please keep all your fingers crossed for me! Because I really want to make it and of course tell you all about it!
I will try to FaceTime my family now, despite the 6-hour difference, after all the new decade has just started, well here it has. Europe people are probably still in the past, be patient it is coming with loads and loads of fireworks!
As far as my journey goes, all has changed, all is new. #alex_lostinmalaysia it is! What better way to face a new year and the new roaring twenties! What’s next? We shall see! Hello new world and hello new me!
Е, надявам се да ви е било приятно и интересно да научите за преживяванията ми в последно време. Осъзнавам, че може би съм шокирала някои от вас, а също така се надявам и да съм обяснила на много от роднините и приятели си какво точно се случва с мен.. Извинявам се, че не споделих по-навреме и оценявам вашето търпение! Наистина! Знам, че четете тези редове и ме подкрепяте, за което съм ви безкрайно благодарна! Стискайте ми палци! Защото наистина искам да успея и след това да ви разкажа!
А сега е време да се чуя с нашите, въпреки 6-часовата разлика. Новото десетилетие току-що започна, тук вече де. Хората в Европа са все още в миналото. Бъдете търпеливи, мили мои, Новата Година тръгна и идва с много заря и фойерверки!
За мен всичко се промени, всичко е ново. #alex_lostinmalaysia! Какъв по-добър начин да посрещна 2020-а и новото десетилетие! Какво следва? Ще видим! Здравей нов свят и здравей нова Аз!
,