• Alexandra Venkova

A Year to Remember - Goodbye 2020!



Better late than never! And by "late" I mean very late, so late it's already 2021 and January is almost over. But well... never too late for reflections and especially on such an eventful 2020. To be honest, I'm not sure why it took me so long to write this post. I was thinking about it a lot, had big plans for it, got really motivated and inspired at the end of December, yet couldn't get myself to put my thoughts into words. And I don't think that I am still... Somehow I have sooo many things I want to reflect on, so many experiences to share, yet I don't feel that they are of such big importance, compared to everyone else's this past year.


Yes, we all had our ups and downs, and for the first time the downs hit everyone, globally, and it was scary and sad, and challenging and moving and emotional and all the same and so very different for each and every one of us.


Some time at the end of last year, posts on 2020 started to surface and I read many of them and decided that instead of simply sharing only my portion of thoughts, I wanted to gather different views and bring them together in a collection of memories and lessons that did make us stronger or helped us learn things about ourselves, discover more sides to our personalities and hopefully grow-spiritually, psychologically, mentally, call it as you wish.


So before I dive into my 2020, I would like to show you the answers my friends gave me when asked:


"What did 2020 mean to you? What is one thing you learned?"

По-добре късно отколкото никога. Под "по-късно" имам предвид, много много късно, толкова късно, че 2021-а дойде, а януари почти свърши. Но хей, винаги може да се споделят размисли и страсти по изминалата година, особено, когато тя е 2020-а.


Честно да си кажа, не съм сигурна защо ми отне толкова време да напиша този пост. Мислих много за него, имах големи идеи и планове. Към края на декември много хора почнаха да пускат в социалните мрежи техните размишления, които наистина ме вдъхновиха и мотивираха и все пак, някак си, не можах по-рано да седна и да излея собствения си миш маш от мисли в що-годе окей за четене текст.


И понеже сме честни тук, не съм сигурна, че все още съм готова да пиша, но нека опитам. Има толкова много неща, които искам да споделя и в същото време, не съм обедена, че има кой знае каква полза от тях, а и едва ли ще допринесат с нещо на човечеството... (уау, все едно постовете ми носят нещо на човечеството... нищо важното е да сме позитивни и оптимисти, ха!)


Та така, обратно към 2020-а. Всички имахме нашите хубави и лоши моменти, но за пръв път лошите удариха всички ни, групово и глобално. Беше страшно и тъжно, и предизвикателно, и трогателно, и емоционално, и толкова различно като преживявания за всеки един от нас.


Както споменах към края на годината, започнаха да се появават много постове от всякакви хора, във всякакви среди. Прочетох много от тях и реших, че вместо и аз да споделям само собствените си мисли, бих искала да споделя и тези на приятелите си-като колекция от спомени и уроци, които ни направиха по-силни, накараха ни да научим неща за себе си, да открием страни на характерите си, за които не сме подозирали и надявам се да израстнем, психически, душевно и духовно.


Преди да се впусна във философските си изказвания, ето и отговорите на приятелите ми на въпросите:


Какво означава 2020-а за теб? Кое е едно нещо, което научи?


"За мен тази година, колкото и тежка, беше дар, за времето за себе си, което преди това нямах или не си позволявах, както и за възможността да се събера психически и физически! Нещото, което научих е, че трябва да се спра, че тялото ми е различно във всеки един живот, но душата ми е една и трябва да я пазя, и спра да я тормозя с глупости, да се радвам на здравето си и това на близките си, и че нямам нужда от много, нито в материален, нито във финансов, нито в професионален план…, че нещата ще са толкова добри във всеки един аспект, колкото аз реша да виждам, че са. Най-важното обещах да си правя дейли неща, за да не забравям и се насилвам да ги правя в моменти, когато си мисля "точно сега нямам време"."


В. Г.


"Научих, че съм по-издръжлива отколкото си мислех и съм още по-благодарна за всичко, което имам и хората, които ме заобикалят."


В. Л.


"Научих, че много неща приемаме за даденост, като това да се събираме с приятели, да се прегръщаме, да пътуваме. Че сме ужасни консуматори също! И че страхът е заразен и по-страшен от това, от което сме се страхували на първо място."


К. Х.

"Животът е твърде ценен за да го пилеем, да намерим правилния баланс е крайната цел. Истината е, че не можем да правим просто каквото си поискаме и да сме тези които искаме, защото действията ни имат последствия и влияят на околните. Животът не е лесен и праволинеен. Това, към, което трябва да се стремим е да сме най-добрата версия на себе си и да продължаваме да учим, винаги."


А. Р.


"Научих се да ценя времето насаме със себе си. За мен 2020-а е духовно и психическо израстване."

Д. С.


"Едно нещо, което научих за себе си, е че мога да си позволя да съм слаба и крехка. Това беше нова мисъл за мен, при все, че въпреки, че се съм силна и се справям с много неща, имам моменти, в които се чувствам крехка и това е окей."

И. М.

"Осъзнах колко много време прекарваме в работа. Бях безработна и вкъщи за около половин година и осъзнах, че не исползвам свободното си време по най-добрия и продуктивен начин. Обикновено най-добрата част от деня прекарваме в работа, а най-късата или 'слабата' част от деня остава за хобита и забавления. Успях да опитам толкова много нови неща докато бях безработна. Целта ми занапред определено е да прекарвам по-малко време в работа и задължения и да отделям повече време на себе си и връзката си. Невероятно е колко много време прекарах с приятеля си и беше толкова забавно! Така, че едното нещо, което пандемията ми помогна да осъзная е, че ако ще отделяме по-голямата част от живота си на работа и задължения, то поне важно е да харесваме работната си среда, хората там и като цяло с какво се занимаваме."

В. Б.



"Някои основни неща не можем да планираме! Имам предвид, опитваш се да балансираш живота си, мислиш си, че взимаш добри решения и като цяло си горе-долу добре, докато в един момент... квартирата близо до работа, в която точно си се нанесъл, вече не ти е важна, защото не ходиш на работа; плановете за ваканция също не са от никакво значение, защото не можеш да пътуваш; и изобщо не е от значение колко пари изкарваш, защото не можеш да излизаш и общо взето нямаш как да ги харчиш. Не казвам, че няма смисъл в това да се правят планове за бъдещето, но тази година ми отвори очите за това, колко контрол имаме всъщност и върху най-близкото си бъдеще."


Ю. Ю.



"Самоучението е най-добрият начин да се осъвършенстваме. Преди да зададем въпрос, трябва да опитаме да намерим отговора сами. По този начин заздравяваме знанията си и дълбоко разбираме това, което се опитваме да научим. Тази година научих много нови неща, просто гледайки туториъли в Ютюб, а това наистина ми помогна да подобря (професионално) способностите си. Преди не отделях много време за учене, тъй като винаги имаше някого около мен, към когото да се обърна за помощ или който да попитам за отговор на даден въпрос. Тази година научих да разчитам повече на себе си и да съм по-независима в учението."


Ч. К. Ф.


"Научих колко много ценя импулсивността. Да стегна куфарите на бързо и да се отправя към летището в полунощ, готов да замина за друга държава, липсва ми тази свобода..."


Я. К. Ч.


After receiving these answers, I naturally got asked the same question, what did I learn, what did I experience? Well... for me 2020 was different (oh Alex, it was for all of us!) Yes, but my bizarre experiences seem to have started before the global madness. First of all, I managed to isolate myself from my family and friends even before the 'isolation' became a big thing. I travelled some thousands of kilometers around the globe, to settle, for a while, in a foreign land, so different from what I have been used to, yet so exciting. Alone and only with the essentials I arrived in Malaysia and then the big bang happened on the very 1st of January.


By big bang, I don't mean fireworks and celebrations, but a very badly fractured knee patella (that's the knee cap), which directly send me to hospital for about 11 days. Alone in a new country, without insurance and a must surgery to undergo, the news were such a joy for my family to hear on Ney Year's day (NOT). All is well now, but it was a whirlpool of tears, screams, pain, blood, etc. On the positive note, my mum came to look after me and we spend the loveliest time together, ever. We did go through some drama and arguments, followed by more tears, but I'd like to think that we overcame issues that have been hanging on us since the beginning of time. So first and foremost 2020, meant being able to reconnect and establish a better and fruitful relationship with one of my most dearest and important people.


The rest... well pandemic, you all know that bit. Still, I think it is important to emphasize on the fact how very grateful I am that even though most of the year was spent at home, I got the chance to take some time and explore parts of Malaysia. I know so many people didn't get the chance to travel and discover new places and as someone who had just moved to a totally new country and been introduced to a totally new culture, I was thrilled to set foot on some spectacular beaches and stroll through some charming towns.


Communication was brought to a minimum, yet I still met so many new people (because once again-new job, new home). And these new people helped me survive 2020, at least the frightful beginning of it, in ways unexpected. So yes, I think my experiences were different and very positive actually, for which I am so so thankful. Probably that's the reason why I was struggling to write this post, I didn't want to seem unconcerned with everything else going on in the world or to brag about my new life, while so many had it hard. But the truth is we all go through stuff-positive and negative and the important thing is, who we come out to be after surviving them.


2020 was an eye-opening year of significant growth, and no, I don't think that things will get back to how they were. On the contrary, I believe that they will never be the same again, but we will continue to move forward, no matter what, because we are strong and because we are capable of thinking, analyzing, speaking up our minds and are ready to live in a better world. At least that's what I learned, reading all the beautiful messages my friends and family sent me. I am blessed to be surrounded by the best people, and I am happy that 2020 showed me once again who they are and why I love them so much!


Goodbye 2020, it was a pleasure and welcome 2021!


P.S. Thanks to everyone who shared their thoughts and helped write this post!

След като получих отговор на въпросите си, естествено бях запитана същото. Какво научих? Какво преживях? Ами, за мен тази година, 2020-а, беше по-различна (Алекс, тя беше различна за всички, ще кажете вие). Да, но моите странни преживявания започнаха малко по-рано, преди глобалната лудост. Първо, аз се самоизолирах от семейството и приятелите си, преди самоизолацията да стане тренд. Пропътувах хиляди километри, за да се установя (макар и временно) в една чужда земя, толкова различна от всичко, което съм познавала досега, и в същото време толкова вълнуваща. Сама и нарамена само с най-необходимото пристигнах в Малайзия, а след това и големият взрив се случи... рано рано на първи януари.


Под големия взрив, нямам предвид фоерверки и прочие, а доста лошо счупена капачка на коляното, която ме вкара в болница за единадесет дни. Сама, в нова държава, на другия край на света, без застраховка, и неотложна операция, новините хвърлиха семейството ми във възторг, в ранните часове на първия ден от новата година (едва ли...) Сега, за щастие, всичко е наред, но тогава си беше истински ураган от сълзи, кръв, болки, крясъци и т.н. Погледнато от позитивната страна, майка ми отреагира светкавично бързо и се добра до Малайзия, за да ми помага и да се грижи за мен. Прекарахме си страхотно. Минахме през много драма и емоции, последвани от още рев и сълзи, но смятам, че изгладихме много от противоречията си, които ни преследват от години. Така че, най-важното нещо, което ми се случи е, че успях да се свържа и да изградя едни истински, осъзнати и доверени взаимоотношения с един от най най-любимите си хора.


По-нататък, ами пандемия... познато ви е. Все пак тук бих искала да изкажа благодарност за това, че дори и да прекарах по-голямата част от годината вкъщи, все пак имах възможността да пообиколя и разгледам част от Малайзия. Осъзнавам колко много хора нямаха възможност да пътуват и да посетят нови места. Като човек, който току що се е установил на ново място, в нова държава и сред нова култура, се чувствам наистина благословена от Вселената, че успях да видя спиращи дъха гледки, да се разходя по необятни плажове и да се разтъпча из чаровни градчета.


Комуникацията беше сведена до минимум, разбира се, и все пак се запознах с много хора (нали разбирате-нова работа, нов дом). Та да, смятам че преживяванията ми са различни и със сигурност много по-позитивни от на други хора, за което съм безкрайно благодарна. Може би затова ми е трудно да пиша този пост. Не искам да изглеждам незасегната или малко заинтересована от всичко, което се случва по света или да умаловожавам проблемите на другите. Истината е, че всички ние минаваме през всякакви неща, всеки ден, и определено не само през 2020-а, важното е, преминем ли през всичко какви ще излезем накрая.


2020-а е година на невероятен ръст и осъзнатост, и не, не мисля, че нещата ще се върнат към това, което бяха. Напротив, вярвам, че животът ни никога повече няма да е същият, но ние ще продължим да вървим напред, да се развиваме, въпреки трудностите, защото сме силни и защото имаме способността да мислим и анализираме, да говорим, когато трябва и сме готови да живеем в един по-добър свят. Поне, това е нещото, което аз научих от посланията на приятелите и семейството си. Благословена съм с най-страхотните хора около себе си и съм благодарна на 2020-а, че за поредн път ми показа кои са те и ми напомни колко много ги обичам!


Чао 2020та, беше удоволствие и добре дошла 2021-ва!


ПП. Благодаря на всички, които отделиха време да споделят мислите си и да помогнат за написването на този пост!

0 comments

Recent Posts

See All